основно училище
"свети Пимен Зографски" София


Моето училище в моя град

   По случай 35 години 11 ОУ  се организира конкурс за написването на есе на тема  ,,Моето училище в моя град"
   Мария Василева 6 б клас
                                                         Моето училище в моя град

        Kогато сме съвсем  малки , думата „училище” ни звучи много привлекателно. Всяко дете с нетърпение очаква деня, в който ще пристъпи прага на класната стая и ще седне на чина. Постепенно, за някои училището се превръща в „мъчилище”, а други запазват интереса си към него. Каквото и да е отношението ни към ученето и училищния живот обаче, всеки запазва дълбоко в сърцето си спомена за първите години, прекарани в училище, за съучениците, за преподавателите и за всичко онова, което сме преживели в училище.

Надявам се да съм от децата, които ще запазят най-добър спомен за своето училище. Всеки ден влизам в училищния двор, минавам по коридора, сядам на чина – и всичко ми се струва близко, познато – мое. Това е сега. А си представям само преди шест години как  идвах  за  първи път в това училище- с голямо желание, но и с малко страх и неувереност от непознатото.

Аз и моите родители избрахме 11 ОУ” Св. Пимен Зографски”, защото то е най-близо до дома и щеше да ми е най-лесно и бързо придвижването. Освен това баща ми също е учил в това училище и се превръщаше в нещо като традиция – детето да учи там, където е учил и бащата.Taка започна-случайно, а може би така и трябва . През годините свикнах с непознатите деца така, сякаш винаги сме били заедно. Всеки ден се случваха разни неща, които на пръв поглед изглеждат най-обикновени, но някои от тях ме вълнуват толкова ,че  ще ги помня дълго време. Като класната работа по литература в пети клас, на която получих шестица; притесненията около матурите в четвърти клас; тържеството на буквите в първи клас; първият учебен ден ...

Като се замисля, тук се чувствам много добре, затова мога спокойно да кажа, че това е моето училище в моя квартал и в моя град.          

                                                                                      

Моето училище в моя  град 

Есе 

Моето училище е разположено в моя град София, и по-точно, в „Дианабад”, до прекрасния Ловен парк. С разтворените си прозорци, моето училище прилича на птица, която каца на рамото на всеки от нас, за да донесе нови и нови знания на своите ученици, за да полетят по широкия свят, изпълнени с надежда и мечти.

Моето училище в моя роден град ми дава приятелите, които ще помня цял живот. От тук започва пътеката на истинските приятелства, защото ние преживяваме заедно радостите от успехите, страха от провала, изграждаме взаимното си доверие, изживяваме първите трепети на любовтта, първите разочарования. Това е мястото, където израстваме като личности, където опознаваме себе си и другите. Мястото, където се учим да общуваме, сблъскваме се с лицемерието, със завистта, с добрите и с лошите качества у човека. Мястото, откъдето започва опознаването на истинския живот.

        Моето училище - това са учителите, които помним цял живот. И добрите, и лошите. Често им се сърдим за това, че са взискателни и строги, но нека честно си признаем, че от това печелим, защото строгостта на учителя е по- полезна от ласките на родителя. Те са до нас в най - важните години от нашия живот - учат ни, порицават ни. Учителите са тези,  които ни дават знания, посочват ни пътищата на познанието, за да продължим напред, да станем личности. Често нашите приятели ни прощават грешките, окрилят мечтите ни, съучастват ни в бедите.

        Моето училище - това са знанията. Те са необходими за нашия път. Нека не чакаме старостта да донесе със себе си мъдростта. Тайната е да се учи всеки ден нещо ново. Който се учи без желание, е като птица без криле.

        Моето училище - това е огромното пъстроцветно пърхащо ято на учениците, когато веселият им смях в междучасията оглася простора; закачливите погледи на момичетата, демонстрациите на мускули от момчетата, звука на училищния звънец.

        Моето училище - светла и красива спирка по пътя, наречен живот, откъдето тръгваме след мечтите си!

 

Натали Кахъркова 6 Б клас

   

 

Моето училище в моя град

Моето училище е 11ОУ „Свети Пимен Зографски”. Намира се в ж. к. ,,Дианабад”. Тази година навършва 35 години. В моето училище са завършили десетки випуски и аз вярвам, че училището ще продължава да обучава новите поколения и да се развива.

За мен то е като втори дом, защото то предоставя приятна атмосфера на децата. Организират се тържества и викторини в чест на българските национални и други празници.

Спомням си първия учебен ден в моето училище. Толкова много го очаквах. Вълнувах се, но тук намерих добри приятели и много грижовни учители. Всяка сутрин, когато се събуждам, отивам с най-голямо удоволствие на училище. Освен, че учителите ни учат на знания, те ни и възпитават.

11ОУ за мен е неповторимо. Не зная как ще се разделя с него след седми клас. Тук аз се научих да чета и да пиша на родния език. Научих и все още уча два чужди езика, които са прозорец към света и ми дават възможност да общувам, когато пътувам по света. Удоволствие е за мен всеки ден да преодолявам нови предизвикателства и да научавам нови неща. В моето училище и от моите учители научих, че човек трябва да вярва в своите възможности и каквато летва си постави, такава ще прескочи.

Обичам 11ОУ, защото то е моето училище в моя град.       

                                       Кристина Пенчева 6б клас

                                                                              Моето училище

       Училището е нещо, което се помни. Помни се първият учебен ден, първият учебен час, първият звънец.
      Спомням си, когато мама ме заведе за пръв път в училището, колко много се вълнувах! С нетърпение чаках да започнат часовете, за да се запозная с моите нови съученици, които ще ми станат приятели завинаги. Първата учителка - добрата госпожа Кръстева, която ми показа пътя към знанието. Тя търпеливо и внимателно ни учеше да четем и пишем буквите и числата.
      Моето училище тази година навършва тридесет и пет години. По този повод ще има тържество. Децата от  цялото училище ще празнуват, някои от тях ще участват в концертната програма.
      Моето училище е хубаво и ми харесва, затова винаги съм в добро настроение, докато съм там каквото и да става!То ми е мило и скъпо и не бих го заменила с друго!

                                                                               Марина Лафазанска, 4 В клас, 11 ОУ "Св. Пимен Зографски"

 



29 March 2012

изработка на сайт, поддръжка на сайт и сео оптимизация